|
|
|
Публикации
Dejа vu – страната на Виолета |
|
|
Краси Алексиева
Виолета Радкова е обичан от Бога творец. На повечето автори е дадено едно място, едно поле за действие, а на нея – две. Голямото пространство на театъра и интимната плоскост на платното. Сцената, с нейната физическа триизмерност, но и с възможността да я преобръщаш като ръкавица във всички възможни времеви трансформации, за да я подчиниш на мига – тук и сега, и да страдаш винаги, отново, за случилото се Неповторимо. Платното, двуизмерна равнина, с ограничени размери, но алчно поглъщащо пространства, чувства, предмети и битиета, за да ги консервира и законспирира – непроменяеми, веднъж завинаги и обективирани за зрящия. Ето го основният проблем на Виолета – това тъчене на нишката между паяжината на театъра и тази на картината – изтощи-телно, но и поддържащо пъргава младостта на духа и сърцето. Авторката го решава с инстинкта на художник и живописец. |
Продължава...
|
Като скромна и истинска изповед |
|
|
Димитър Грозданов Тя остава съсредоточена в своето интимно пространство и привлича вниманието с това, че не декларира, а нашепва и недоизказва истините си. Именно подобен тип Живопис, наситена с предчувствия, със скрита страст, с емоционалност и артистичност, открива неочаквани простори в личния ни свят, където я приемаме като скромна и истинска изповед. |
Лъчи прекосяват тъмнината |
|
|
Ангелина Пенева Картините на художничката са населени с тайнствени знаци, слънчеви или лунни лъчи прекосяват тъмнината, за да извадят на показ някое малко земно чудо – огледало, цвете, ябълка. Творчеството на Виолета Радкова е предназначено за определена категория хора – за влюбените . Защото не си ли влюбен, надали сърцето ти ще може да се прободе от тези вълшебни отражения, ще те заболят очите от извиращата лъчистост на картините й и дълго-дълго ще носиш в сърцето си онази безумна нежност, с която всяка картина така щедро е надарена от своята създателка. |
Среда, в която гравитационните сили са невалидни |
|
|
Нина Мирчева
От полуживописното, полусценично пространство, маркирано от контрастни светлосенки на предишните й платна, тя е преминала към такова сгъстено психологизиране на атмосферата на картината, което с всички средства провокира нашите позаспали сетива и емоционална памет. Предизвиква ни да се вгледаме в притуления ъгъл, а не в официалното лице на стаята, размества гледните точки на пространствените планове, смело извежда интериора навън в екстериора и обратно, потопява предметите в среда, в която гравитационните сили са невалидни. |
Светлина, носталгия, любов и мистика |
|
|
Крум Гергицов В картините й всичко е „окъпано” в светлина, носталгия, любов и мистика. Тя рисува един иреален свят, в който красотата се ражда от своеобразното пластическо просветляване на предмета или човешката фигура. В светлината - бляскава или едва процеждаща се, тайн-ствена или опияняваща – природата и човекът сякаш споделят своите тайни и получават други магически измерения. |
Точно онзи преход между сън и реалност |
|
|
Савка Чолакова
Едно нежно сърце и дълбока чувствител-ност говорят чрез произведенията й. Затова, докато ги съзерцаваме, ние улавяме точно онзи преход между сън и реалност, така характерни за темите й. Художничката учудващо владее десетки нюанси на един цвят и картините често ни изненадват със светлина и блясък, каквито тя постига само от нощно синьото или от слънчево жълтото. |
|
|
|
|